Monday, March 9, 2015

Изложбата на Бьорк в МоМА - катастрофа, ама не съвсем

                     COURTESY WELLHART LTD & ONE LITTLE INDIAN/MOMA


  Още преди да е отворила официално за посещение ретроспективната изложба на Бьорк ( 8-ми март - 7-ми юни, 2015) в МоМА (Музей за съвременно изкувство в Ню Йорк) предизвика небивали критики. Арт критици се запрепъваха един след друг да повтарят като папагали каква "катастрофа" е трибюта посветен на исландката певица. 
Кураторът на МоМА и директор на МоМА PS1 Клаус Бисенбах преследва Бьорк с идеята за нейна изложба повече от десет години. Когато тя най-накрая склонява да се съгласи, организацията на изложбата съвпада с преломен момент в личния й живот - раздялара й с дългогодишния партньор фотографът Матю Барни и затова единственото условие на Бьорк е изложбата да не е само върху отминали проекти, но и да представя настоящото пространство, в което творческият й дух витае. 
  В колекцията събрана от Бисенбах за изложбата са включени фрагменти от емблематични видео клипове на исландката - роботите от “All Is Full Of Love”, манекени прототипи на Бьорк облечени с познати нейни аутфити - размъкнатия пуловен от корицата на първият й албум “Debut”, роклята на дизайнера Alexander McQueen от “Who Is it”, култовата булчинска рокля на същия дизайнер от клипа на “Pagan Poetry”, лебедовата рокля, с която Бьорк се изкочи на оскарите през 2001 година и т.н..  Освен това посетителите на музея ще имат възможност да разгледат музикални инструменти, дневници с музика и текстове на песни, както и аудио гид, наречен ‘Songlines’, където разкази писани от Sjon с характерния за него сюрреалистичен изказ, и четени от женски глас, разказват за момичето (Бьорк), което открива фееричния свят на музиката. Последният и най-съществен фрагмент от експозицията е затъмнена зала, в която е представена премиерата на песентa “Black Lake” от последния й албум “Vulnicura”, чийто клип е заснет през изминалото лято в Исландия.
Дни преди да стартира изложбата усърдията на Клаус Бисенбах бяха буквално сринати в земята. Реакцията на журналистическото съсловие беше като безупречна проекция от романа на Айн Ранд “Изворът”, където единодушният глас на медиите срива авторитета на архитекта-индивидуалист Хауърд Роук. 
  Трънът в очите на арт чичките и лелките не е Бьорк, “тя заслужава много повече” - споделят едни, а постното представяне и лошата организация на господин Бисенбах и МоМа. Оттук се започва едно кудкудякане и надкукуригване кой ще изпее повече смазваща критика за куратора и управата на музея. Едни роптаят, че музеят щял да се превърне в "multiplex mall" за поп култура, на други пък им било скучно, трети пък не намирали логика в изложбата, четвърти пък не могли да се почувстват отново на 16, когато за първи път са започнали да случат Бьорк. А едни хипстърчета, който до онзи ден са припадали на концерти на Бритни Спиърс, не знаели коя е Бьорк, но и след изложбата не успели да разберат. Ruy Spaeth от The Week толкова се е самозабравил в критиката си, че е стигнал прекалено далеч, като определя МоМа: “as anyone who has been to MoMA on a Saturday can attest, it has indeed become a zoo, a Disneyland for college-educated tourists wielding selfie sticks. “ Ех, от кога изкувството е само за напудрени снобарчета с лъснати очилца? Нима всеки човек няма право да опознае изкувството… и животните! И аз изпитвам алергична неприязън към романи като “Яж, Моли се и Обичай”, но в крайна сметка предпочитам хората да четят тях, от колкото да обезглавяват себеподобни, да горят библиотеки или да разрушават древни статуии.

  Но да се върнем на изложбата. Единственото, което отбелязах в цялата буря от критическа какофония е, че повечето арт отворковци забравят, че Бьорк е не само (“поп”) певица с причудлив глас. Тя е мултимедиен артист, често определяна като изобретателна индивидуалистка, “брилянтен куратор на собственото си изкувство”, гениален творец. В проектите й винаги се усеща финия синхрон на аудио-визио лириката. В книгата си “Романтичният егоист” френският бохем Фредерик Бегбеде я определя като “врата на възприятието”,  и с право, защото Бьорк е от онези творци, които живеят за да създават дълбоки усещания. Това е нишката, която е водела господин Бисенбах при организирането на експозицията - да разъгрне многопластовия талант на исландското чудо. Дали му се е получило, без да съм там не мога да кажа, но със сигурност мястото на Бьорк е в музея за съвременно изкувство, защото докато Мадона (while trying too hard)  се препъва в наметалата си и се джафка с дизайнерите чия е вината, Бьорк остава вярна на себе си и на своята оригиналност, като твори музикални проекти несъмнено оставащи в културната история на XX-XXI век. 

No comments:

Post a Comment