Saturday, December 27, 2014

"Изгубената Дъщеря" от Елена Феранте



 Безспорно моето най-силно емоционално откритие в света на книгите за 2014 година е Елена Феранте. 
 В центъра на романите й е винаги жената, или по-скоро нейната душевност. Но тук не става въпрос за някаква мелодрама или романтизъм. Феранте пише яростно. Романите й са акули, а откровеността на героините й е болезнена и категорична. В стила на Феранте се откроява една неотложна нужда да избави жената от стереотипа, наложен й в обществото, да разбие патриархалния семеен модел давайки свобода на жената, да я изтръгне от домакинските задължения и да й подари правото на избор. Но най-основното, което се откроява в стилът на Феранте е безупречния образ на женската същност - двойнствена, колеблива, емоционална, търсеща. 
 Както всичко останало, което съм чела от Феранте, така и “Изгубената дъщеря”, макар и съвсем кратък, е роман наситен с присъщата за авторката провокативност и апокалиптично самопризнание. Романът е разказан в първо лице, единствено число, а героинята този път се казва Леда, която е на 48 години, разведена е и работи като професор в университет. Леда е улегнала интелектуалка, която наема за месец апартамент в морско градче в южна Италия. Още с пристигането си се натъква на шумно неаполитанско семейство, което предизвиква у нея остри вътрешни откровения. Потока на съзнателната мисъл, който Леда изповядва из страниците е скандален и възмущаващ за едно консервативно общество. 

“Когато дъщерите ми се преместиха в Торонто, където баща им живее и работи от години, със смут и изумление открих, че не ми е мъчно; по-скоро се почувствах лека,   сякаш точно тогава съм ги докарала на бял свят. За пръв път от почти 25 години не изпитвах тревогата, че трябва да се грижа за тях. Къщата беше спретната, сякаш никой не живее в нея, вече не изпитвах постоянното безпокойство да пазарувам и пера; жената, която години наред помагаше с домакинските задължения си намери по-добре платена работа и аз не изпитах нужда да я заменя с някой друг. “

 Феранте смущава читателите си разчупвайки връзката родител-дете като ги среща с героиня, която решава да постави своя свят преди всички останали хора в живота си. Без угризения, самокритика или страх. Феранте експонира конфликта между грижата за семейството и стремежа към професионални постижения в едно общество, в което наложените норми не съответстват и не оправдават женският устрем към кариера и независимост. 
“Изгубената дъщеря” не е роман с обвързващ сюжет, но по-скоро прямотата на съдържанието му е храна за мисълта, предизвикваща разбъркване и преподреждане на установени нагласи. 

 Пристрастих се безусловно към Феранте, защото за първи път срещнах автор, който ме познава добре и който пише за моите вътрешни борби, колебания, страхове и очаквания. И най-накрая разбрах, че това са нормални неща. 

Sunday, December 7, 2014

Още Един Скандинавец, Който Променя Облика На Света




Бярке Ингелс е наричан още детето-чудо в архитектурата. Роденият през 1974 година в Копенхаген дизайнер първоначално мечтае да стане карикатурист и се записва да учи архитектура, надявайки сe да стане по-добър в рисуването. Едва 24 годишен Бярке започва работа в Ротердам за едно от най-големите имена в съвременната архитектура, Рем Колхас. Във фирмата на Колхас, ОМА, Бярке работи три години, след което за връща в Копенхаген, а през 2006 година основава собствената си компания BIG (Bjarke Ingels Group), която днес е с два главни офиса, в Копенхаген и Ню Йорк. Успехите на талантливия скандинавец моментално го превръщат в най-младия старкитект и доказват, че комбинацията между въображение, връзка с природата, урбанизъм и социални взаимоотношения в обществото не са просто една утопична илюзия. 
В момента в Ню Йорк усилено вървят строителните дейности по един от най-мащабните му проекти до сега W57, а през 2018 година Ванкувър ще подслони първият небостъргач на BIG - Vancouver House
Когато някой ме попита защо харесвам дизайните на Бярке Ингелс, аз им пускам това видео и не се обеснявам повече. 


За българския читател, ето едно готино интервю на WhATA с Бярке Ингелс.