Tuesday, August 27, 2013

Letters To A Young Poet - Вдъхновение от Рилке


 Срамежливо сгушена в пластове от прах, във влажния покой на едно тъмно мазе ме чакаше тази малка книжка. Радвам се че я спасих от забравата.

Не съм чела поезията на Рилке, но писмата му събрани в това издание силно приподвигнаха духа ми. "Писма до млад поет" е кореспонденцията на Рилке с младеж дебютант в поезията, който никога не е срешал на живо. 
В писмата си до господин Капю, Рилке не само обсъжда творбите на младежа, но и съвсем искрено и задълбочено анализира устрема и желанието на творящия човек. 
Този сборник е истинско вдъхновение! Връщах се много пъти да препрочитам част от съветите на Рилке, чийто изказ и прозрение пропорционално разкриват нова хоризонти, поучават с мъдрост и търпение. 
Това миниатюрно издание може да тръшне в земята всички книги за самопомощ, които тъй стремглаво запълват рафтовете в книжарниците. Всичко, което човек има нужда да чуе, за да разбере себе си, живота и сърцето си е красноречиво подредено в редовете на книжката. 
Рилке е толкова увлекателен и нежен, че докато се усетиш е дошла последната страница. 
Препоръчвам...

       "Being an artist means: not numbering and counting, but ripening like a tree, which doesn't force its sap, and stands confidently in the storms of spring, not afraid that afterwards summer may not come. It does come. But it comes only to those who are patient, who are there as if eternity lay before them, so unconcernedly silent and vast. I learn it every day of my life, learn it with pain I am grateful for: patience is everything!"


Saturday, August 24, 2013

"Колимски Разрази" от Варлам Шаламов


Вчера фейсбук страничката на Библиотеката ме подсети за книга, която прочетох пролетта, но все така не успях да събера смелост да споделя впечатления. Дори тази снимка беше готова преди месеци и ме чакаше да събера мислите си и да ги разхвърлям в някоя публикация. 
Бях ви разказала за Шин Донг-хюк и живота му в трудов лагер в Северна Корея. 
Е, историите на Варлам Шарамов, описващи руския Гулаг не са по-различни в своята жестокост, обреченост и безмилостно потъпкване на човешките права. Но докато "Бягство от лагер 14" разказва само историята на Шин, "Колимски разкази" овековечава историята на много животи осъдени, погубени и забравени в пределите на руския Гулаг. 
Осъдени по абсурдни причини хиляди мъже са заточени далеч на север из сибирските гори, където се намират трудовите лагери на руската власт. Принудетелният труд, на който са осъдени се извършва в извънредно сурови условия, оставящи смразяващи усещания на безпътие и смърт. 
Безпощадна е тази част от историята на човечеството, в която милиони животи са погубени и забравени подари вярата в една болна идея. 
Шарамов възкресява имената и животите на мъжете, които среща в дългия си престой в Гулага. Съдби оказали се изкупителна жертва на сталиниската "правда", осъдени и погубени в мразовитите сибирски гори. Съдби, които оживяват в страниците за нас, съдби, които не искат да бъдат забравени и заличени от историята. Тежеста им се струпва на плещите ни, оставя ни без дъх, хваща ми за гърлото, стиска ни силно и ни отваря очите. Кара ни да се огледаме в собствения си живот и ни дава тази спасяваща глътка въздух на благодарност към щедростта на съдбата.
Предлагам ви едно по-задълбочено и прекрасно ревю на книгата в Библиотеката.
А разказите може да прочетете в Читанка.

Thursday, August 15, 2013

Баладите на Виктор Пасков


  
   Напоследък се намирам в едно щастливо и приповдигнато състояние на духа, не само защото е лято и не се спирам на едно място, а защото винаги нося със себе си великолепно четиво, което идеално запълва промеждутъците на деня. 
Книгата на Виктор Пасков "Събрани съчинения" том 2 направо ме срази. В нея са поместени два  романа - "Балада за Георг Хених" и "Германия мръсна приказка", които преобразиха представите ми за съвременната българска литература. Пасков е  вдигнал летвата високо до небето, където и самия той се намира, пуши цигара, слуша джаз и удря по едно леко шамарче на всеки, който се опита да я надскочи. 
  "Балада за Георг Хених" има духа на шедьовър. Много изтънчен и благовиден роман, чиято човеколюбива същност е способна да погали и разчувства дори и най-студената душа.  Георх Хених е лютиер от детството на Пасков, обикновен човек със занаят, а историята му, разказана под изящното перо на автора звучи като соло със Страдивариус - плавно, нежно, чувствено. 
  Спомените ни са пространства в душата, до които само ние имаме достъп, макар и споделени, силата на изживяното трудно може да се изкаже или опише с такава прецизност, че да бъде съпреживяна по същия начин от слушателя или читалеля. Таланта на хората на изкувството се крие точно в това - да те накарат чрез творбите си да изживееш спомените, копнежите, мечтите им, да те въвлекат най-близо до техния свят. 
Пасков е все още ненадминат от българските си колеги в този занаят. И ви го доказва веднага с втория роман от книгата - "Германия мръсна приказка". Роман, коренно различен от предходния като срещуположен полюс.  
  Годината белязала с низ от събития световната история, 1968, оживява отново в разказа на един младеж от София. Година не само преобразила света, но и живота на лирическия герой. Повествованието е наситено с подбудите на всяка буйна дръзка младост - секс, алкохол, музика, безпътие, бунт, търсене на свободата. Модерен за времето си, модерен и днес - глас напомнящ Буковски - неотстъпчив в таланта си, но снизходителен към героя си. Пасков е виртуоз на словото, а "Германия мръсна приказка" е заглушителния химн на неговата младост, на това, което остава завинаги в съзнанието от нея. 

Thursday, August 1, 2013

"Сянката На Вятъра" от Карлос Руис Сафон


Нося я на всякъде със себе си. И книгата и мисълта за нея. 
Толкова е увлекателно в нейния свят, че понякога се измъквам безшумно от гръмкото веселие на безгрижните летни нощи, за да си открадна страница-две от историята на Сафон. Чета я бавно, за да й се наслаждавам по-дълго. Обиквам героите, вълнувам се и страдам с тях. Очите ми изследват щателно всяка дума от романа, защото там изреченията са живи и във всяко едно от тях нещо се случва, преобръща, открива, влюбва се, умира... Изключителна книга, от онези, които ти действат заразно и са способни с първите си думи да те понесат в стихията си, поривът на която започва с една забравена книга, завихря се из улиците на Барселона и безмилостно повлича всеки докоснал се до нея. 
Точно в този момент топли капки летен дъжд озвучиха празните делнични улици и ми простете, но не ми остава нищо друго, освен да затворя компютъра, да разгърна книгата за която пиша и да  разходя очите си нетърпеливо из следващите редове на романа.


P.S. Остават ми около стотина страници докато я завърша, което никак не искам да се се случи скоро. "Сянката на Вятъра" е любимата ми книга това лято. А коя е вашата?