Sunday, May 27, 2012

Завръщането на Керет с "Момичето на хладилника"



Живота понякога е изумителен. 
Седиш си на другия край на света, гледаш океана, през погледа ти пристигат и заминават товарни кораби, а в ума ти прехвърчат изчисления за колко ли време някой от тях може да те метне до България. Ей така, на стоп. 
В тази красива, но непозната северна страна на глетчери и диви животни често ме наляга носталгията по родния край. И ей така, полу замечтана, полу унесена в мислите си срещнах сродна душа, и тя съвсем изгубена в същите лабиринти. 
Тя се казва Милена Варзоновцева и освен, че тъгува неистово по България, превежда и Етгар Керет за българския читател. Безкрайно ме ощастливи това запознанство, понеже вече задочно я познавах оттук. Милена геройски бори носталгията по любимите хора с изтрещелите истории на израелския автор и успешно успява да намери баланса между три култури - Северноамериканска, Близкоизточна и Балканска.  Докато се возих при Автобусния шофьор си представях колко ужасяващо ще е да го превеждаш този непредвидим и откачен Керет, който всеки момент може да ти зашлеви плесница, ей така, за да не се отплеснеш и да си помислиш, че нещата винаги следват една логична посока. 
Милена ми обеща, че "Момичето на хладилника" ще ми хареса повече от шофьора и се оказа права. Погълнах я за един слънчев петък следобед на плажа и когато прелистих последната страница ми се прииска да вдигна поглед и да го видя Керет там на пясъка някъде, да стана и да го прегърна. Имам чувството, че с "Момичето на хладилника" той разголи душата си и занарежда мястото на всяка болка в нея. Налудничавия реализъм отново е намерил мястото си сред историите, но Керет сякаш е по-милостив и радушен към злочестието на героите, съпреживявайки го с тях. Такъв уязвим и раним го открих тук. А самите истории са интересни, с Керет никога не знаеш от къде ще започнеш и къде ще свършиш - абсурдно комични или леко цинични, а защо не и болезнено откровени. 
"Момичето на хладилника" ми напомни и за едно мое наскорошно запознанство с една мила израелка на име Яел, чиято лична история е не по-малко изтрещяла от тези в сборника. Та, тя ми каза съвсем спокойно един ден "Everyone there is fucked up. We are all fucked up..."

Не ми се иска да пропусна да отбележа отново забележителната заслуга на Ина Бъчварова за външното оформление и на двете книги на Керет. Впечатляващ избор на цветове, шрифт и илюстрации. По мое мнение неоспорим синхрон на форма и съдържание.

Saturday, May 19, 2012

The Joy of Books



В случай, че все още не сте гледали това видео и винаги сте си мечтали освен всичко, което сте постигнали да имате и една малка книжарничка с много съдържателна литерарура.
Поздравления за оригиналната идея на собствниците на книжарница TYPE в Торонто!

Tuesday, May 8, 2012

Време за ... "Мъже" от Цвета Стоева




С риск да се превърна в жертва на повторението ще споделя за пореден път, че обожавам, когато приятели ми препоръчват книги. За моята потребителска същност това е най-успешната маркетингова стратегия - отзивът на приятел. 
Така де, как другояче бих попаднала на книгата на Цвета Стоева "Мъже", ако Иван не ми беше подхвърлил слуха за нейното съществуване.
Нямах представа какво се задава към мен, но това, което открих върте събуди една закъсняла пролет в душата ми.  

Цвета има много чаровен стил, свеж като току-що излюпил се минзухар.
"Мъже" е сбор от историйки за най-интересната, болезнена, всеобхватна и затрогваща тема на всяка млада жена - мъжете.
И въпреки че нито едно от разказчетата не завършва с щастлив край, драматизмът е крайно олекотен от непресторения и на моменти упоен от хумор стил на авторката. Сюжетът на историйките често е класическата развръзка на краткотрайната връзка, в която, by default, винаги потърпевшо е нежното сърце на мацката. Но това, което ме трогна е луксозният изказ на Цвета, елегантността на въображението, с което облича обикновени неща с необикновени думи. 

"Мъже" е изповедта на онази нахлуваща натрапчива самота, в която се озоваваш след поредното любовно разочарование. Всеки разказ е тактично откровен, без да наранява, умалява и потъва. Нещата точно такива, каквито често се случват.

"Мъже" ще е подаръкът ми за приятелките от доброто старо време, по случай дългите среднощни разговори, преполовените чаши червено вино и най-коварната, най-сладката, разяждаща ни като ръжда старо желязо, тема - мъжете.