Thursday, December 22, 2011

Всички си тръгват от Уенди Гера


И последната точка от книгата на Уенди Гера се раздели с погледа ми. Влязох в романа-дневник и излязох от него, както всички останали, за които авторката пишеше. Обичам когато книгите ми действат толкова силно, а тази с цялата си искреност прииждаше в мен като топъл морски прилив в ранно утро - леко, тихо, нежно. 
"Всички си тръгват" е роман-дневник с цялостен, завършен и увлекателен сюжет. В него младата жена Нуеве Гера разказва за откраднатото детство, принудената младост и заминаващия си от нея свят в условията на тоталитарната кубинска идеология.  
Дързък, жив и прям, но в никакъв случай скандален, романът е един послепис на живота в Куба и неговия отпечтък в живота на младия човек. Нищо чудно, че е издаден на десет езика, но все още не и там, където се е родил.
Ако мога само с една дума да определя Уенди Гера, то това би било нежност, но не от тази със сладникавият привкус, а от онази неустрашимата, готова да пребори всяка несгода с храбро достойнство.

И тъй като сме в навечерието на Коледа, ще си позволя един цитат от книгата във връзка с празника, а ако на теб нещо все още липсва под коледната елха, можеш да подслониш сладката кубинка. Добра компания е.

"Отново е 24 декември. Коледата не съществува, както преди двайсет години в Гуинес, където се родих. Минаха двайсет безкрайни години от живота на майка ми и както изглежда, тя едва сега разбира, че не трябва да чака Коледа. Трябва да свикнем с квартала, с разбитата улица и с калта на "Ховеяр" номер 111. Без значение твоя талант, без значение твоята ерудиция, трябва да бъдеш сръчен в бедността, защото плащаш за своята лоялност и абсолютно благородство. Това има цена."




No comments:

Post a Comment